Отеква като камбанен звън
на лятото мелодия в сърцето,
есен е вече навън,
а виждам му още лицето.
С цветовете на небесната дъга
редуват се летни картини,
както по ред в брега
удрят се вълните сини.
Брегът от есента е оголял.
Крача по крайбрежната алея,
където споменът е спрял,
седнал на пейка на нея. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация