С криви усмивки - демони черни
излитат в нощта,
в мене проникват, мятам се лудо -
отвътре крещя!
Колко са много - гледам невярващо
как ме разкъсват,
крадат ми сълзите, емоции грабят -
от мен ги откъсват.
Сърцето заключват - сякаш не в себе си -
от тях милост прося,
гледам ги радостни - след пир ме оставят
ограбена, боса.
Но аз ще се вдигна, все някога пак -
светлината ще стигна...
© Теодора Петрова Всички права запазени