До дръжките на листата е подгизнало всъщност.
Небето оплаква разлъките.
По калните, набъбнали пътища
броди вселенската мъка.
Последното злато от бели тополи
слепият алхимик Време изгаря.
Куршумени облаци са небето проболи.
Залезът бърза, сякаш че тича към бара.
Колко е сиво и тъжно в полето.
Осланен и попарен загива и щирът.
Къде ти е златото? Там ли където
само кандилца от храсти намирам? ...