27.09.2013 г., 15:50 ч.  

Пак за нещичко от есента 

  Поезия » Друга
359 0 1

Умира Лятото
и идва Есента...
За него вече ми е
мъчно!
Със друг акорд
започвам песента...
Преследва ме тъгата
неотлъчно!

Макар от Лятото 
че изгорях 
и честичко не го
приемах...
Едва от жегите се
отървах,
но с шепи и от него
вземах!

Сега пред мен
се мръщи есента!
И някак си ме
депресира!
И ми отнема бавно
радостта,
и иска да ме
деградира!
  27.09.2013 г. Драгойново

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много ми хареса, Христо. Леко е, явно и депресията няма да те държи дълго, за разлика от мен Поздравления!
Предложения
: ??:??