yotovava (Валентина Йотова)
2627 22180
10.08.2011 г., 13:17 ч.

Палечка 

  Поезия » Философска
957 0 16

Тя е толкова, мъничка, Господи,

погледни я, като птичка e лека!

Та с подбити петички и боса

да не ходи по тая пътека

 

към рая ти – вдигни я на гръб.

От въздишка до кост поноси я

и на земята почернелия ръб

планината мълчаливо да скрие.

 

Да отчувам не ми бе отредено

докрая своите рожби и птици.

Ако можеш, превърни я последно

във славей, дори гургулица.

 

И да слушам как сутрин ме буди,

как гъргори под сънната стряха,

как приплясва с крило или гуди

сред гнездото си кротките малки.

 

Ала, Боже, и колкото мъдър

да си – в плана ти нещичко куца.

В компаса за душите отвъдни

колелцата отдавна скрибуцат.

 

Бъркаш често, прости, че ти рекох,

на езика ми просто се случи.

Щом някому вземеш детето му,

кажи ми – на какво ще го учиш?

 

Там – пожарът където горял е,

тревите повече не поникват.

Твойта мъдрост понякога грях е,

ако празно сърцето ти виква

 

към земята, без жал ако жънеш,

без да мислиш какво ще оставиш –

коренища, гнилоч или тръни,

или райски уханни дъбрави.

 

Аз си бъбря така... не ме слушай.

Ти върши си, каквото си трябва.

...влача примка отдавна на гуша...

...вместо кръст, нося в пазвата брадва...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??