Тя е толкова, мъничка, Господи,
погледни я, като птичка e лека!
Та с подбити петички и боса
да не ходи по тая пътека
към рая ти – вдигни я на гръб.
От въздишка до кост поноси я
и на земята почернелия ръб
планината мълчаливо да скрие.
Да отчувам не ми бе отредено
докрая своите рожби и птици.
Ако можеш, превърни я последно
във славей, дори гургулица. ...