Палитрата на залеза...
В палитрата на Залеза вълшебна:
нюанс в оранж добавя Вечерта...
Нехаен вятър вихрено побегна
през тайният Портал на Вечността...
Могъща гравитация донесе
и звездният – от Космоса – разкош...
Земята ритуално се разтресе
във О́рбита на идващата нощ...
А Е́сента объркана, неясна
възторжено в душите очерта
във щрихите на залеза: прекрасна
Религия загадъчна в нощта...
И всичко е абсурдно и магично,
разливат се вълшебни цветове́
в палитрата на залеза с космични:
необуздано-буйни ветрове...
И цялата загадъчност изящна
тук сякаш е извън реалността
със тези ветрове – развели плаща
на гаснещата вече светлина...
Бих искал от боите да изпиша
любов със неповтаряни неща́!...
... Да ме погледне... Дълго да въздишам...
... Докосне ли ме: да взривя нощта!...
Торнадно Есента и в стил завихря
вълшебните листа на Есента,
а всяко е от тях – Една палитра:
на Залезът в красивата мечта...
12.11.2019.
© Коста Качев Всички права запазени