Синьо.цвете (Мая Нарлиева)
111 2731
15.10.2017 г., 23:15 ч.

Палитрено 

  Поезия » Друга
718 5 12

 

Понякога, не често, но наяве
светът навън ме плаши от безцветност,
но не че ще се дам, а и не трябва!
Ще го обагря може би в куплети.

 

На масата нахвърлям всички карти
с предателства, приятелства, надежди...
Излишните, по черните квадрати,
шахматната дъска сама подрежда.

 

С обéт за вечност нужните завързвам
за китките си, да не ги изгубя.
А другите, за сбогом, в пищен бързей
потапям да поемат в буйна хубост.

 

Не кърпя невъзможности двукратно –
компромисът (понятно) ме отблъсква,
но осмата окраска на дъгата
да сътворя, не мисля че е късно.

 

Палитрено перваза стар и виснал
покривам с теменужена наивност,
прозорците в червено боядисвам
от ýроки да ме спасят с усмивка!

© Мая Нарлиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??