Те с ангелски криле сега летят,
но аз ги нося в своите зеници:
сече дърва на двора моя брат,
а майка ми замесва за мекици.
Белеят некролози. Гроб до гроб.
И мъката в сърцето зъб е впила,
но баба пак вари в гърнето боб,
а дядо впряга черната кобила.
Дали си в дрипи или в скъп костюм -
живота си не можеш да пресрочиш.
По снимките от прашния албум
с баща ми се познаваме задочно. ...