ПАМЕТ
Е... свърши се, приятелю! Замина!
Там някъде, където сме без теб.
В сърцата ни е тишина на зима,
а песента е с неизпят куплет.
В мрака тъжна струна свири
и плаче с нашите сълзи,
и погледът ни все те дири...
Тежи, приятелю! Боли!
Боли, когато стола празен
до нас на масата стои
и смехът ти неподправен ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация