19.09.2009 г., 13:13 ч.

Паметта 

  Поезия » Философска
4.7 / 15
981 0 18
Паметта ни - приятел и враг
като сянка след нас все върви.
Ту е лунна пътека сред мрак,
ту - самар върху наш'те плещи.
Най-отгоре й разни лица
на вълните на спомена спят.
А в утайката скърца гласът
от вериги. И котви орат.
Паметта е отворен музей,
в който времето тръгва назад.
Във душата е нейният "Play"
в телепорта към скъп твой познат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »