19.09.2009 г., 13:13 ч.

Паметта 

  Поезия » Философска
927 0 18

Паметта ни - приятел и враг

като сянка след нас все върви.

Ту е лунна пътека сред мрак,

ту - самар върху наш'те плещи.

 

Най-отгоре й разни лица

на вълните на спомена спят.

А в утайката скърца гласът

от вериги. И котви орат.

 

Паметта е отворен музей,

в който времето тръгва назад.

Във душата е нейният "Play"

в телепорта към скъп твой познат.

 

 

© Гергана Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??