Дъждът ни посреща
сред зелените жита.
Селото моли горещо
за вестителната вода.
А вестта е хлебородна
и слънцето живее там-
омесва питка за хората
в небесен златен храм!
Зажадняла е земята ни
и пие ослънчената вода...
И небето ведро премята
многоцветната си дъга!
И напомня ни за лятото...
И в жарката му пещ пече
милостта сторила водата,
която покрай нас тече!
© Стойчо Станев Всички права запазени