Нека съм затворник
- звяр във клетка -
от дихания кутия.
Очите нека гаснат.
Зад гримиран фалш
своите сълзи ще крия.
Словата ми отнеха.
И без гласни струни
тъжни ноти аз редя.
Дарете ме, невиждащи,
със празни погледи и
със пресилен смях.
Щом теб те няма...
нека съм затворник!
Не искам тази свобода.
© Александър Всички права запазени