valia1771 (Ивон)
371 11611
3.12.2009 г., 11:47 ч.

Пантомима 

  Поезия » Друга
453 0 8

Естествено, не си говорим с месеци,

философски приели сме нещата,

понякога се любим мълчаливо,

за да не стреснем радостта в сърцата.

 

У нас е тихо, много тихо,

на твоето мълчание завижда тишината,

ако е нещо много важно -

споделяме го първо със децата.

 

У нас е тихо, няма никакво съмнение,

с достойнство приели сме нещата,

у нас е тихо, като на погребение,

смеят се единствено децата.

 

 

© Ивон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • тъжно
  • Не бях се сещал, че умея така дабре да помълча, и нямах чувство, че копнее за малко думи моята душа. Не знам дали животът ни е сцена на заглъхващи мечти, не знам дори какво умея, надявам се да ми го кажеш ти, но как когато около нас е толкоз тихо ...?
  • Щастливка си, че детски смях има в дома ти!
  • Страхотен стих!
    Поздравления, Валя!
  • Но бурята изнервя повече...
    Всъщност да не плямпам много, че
    и мен не знам какво ме чака,
    току-виж - ме пратили по влака...
  • страхотно е, щеше да бъде още по-страхотно, ако не беше толкова тъжно...6!
  • да, за много от нас ще се окаже познато
    но пък е добре казано!
  • Дааа...как беше...за нещата от живота...
    Тъжно откровен стих - познато!
    Хареса ми стихът, Валя...другото...за какво си говорехме всъщност...

Предложения
: ??:??