16.05.2024 г., 11:39 ч.

Па(п)лач 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
510 3 4
Пред лозунгите с дървени клишета
манифестират моите съветници.
Заблуда крачи в неуспеха им,
но кой ли съди устрема на
грешника?
Размахват ми житейския си опит,
прилежно начертан им по рождение,
готови всеки миг да те посочат
за пълен неудачник, със презрение...
Не страдат от синдром на гузна съвест,
но плащат членски внос за обща мисъл.
Вменяват ти вина със предразсъдъци. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Антонов Всички права запазени

Предложения
  • Повиках те от тъмната си бездна, в която бях затворник на смъртта. Яви се ти и с любовта превзе ме -...
  • След осмия си вой, те измълчах. Така че погрозняха всички зими. А мислите по листите горях, да ги из...
  • И когато полека пристъпи, тя – красива, с коса до нозете, всичко евтино вече е скъпо и безценно е вс...

Още произведения »