kity (Людмила Нилсън)
145 8539
3.11.2007 г., 18:42 ч.

Парадно си закичен със вината 

  Поезия » Друга
1332 0 21

Провокирано от коментара на Джекил (Иво) оставен под мой стих:)

 

"А ти без мен какво загуби?"...
ето, отговарям ти:
Като изгубен в мрака,
като оранжева котка,
като отчаяно отражение на безлюдни паради,
като скитник без пясък в сандалите,
като динго в мъгла,
вой неистов към небе без луна ме изпълва,
БЕЗ ТЕБ.

 

 

 

 

Какво загуби ти без мен?

Животът ти безлюден стана,

тъпчеш спомените - нощ и ден.

Парадно си закичен със вината.

Като котка в крайните квартали,

изнемощял си. Търсиш топлина.

Две бяхте, но едната те остави.

Тъмно е! Измръзваш сам сега!

Но в мрака имаше ти светлина.

Не пожела очи  за нея да отвориш.

Изгуби се в най-гъстата мъгла,

самотно динго си и в нея бродиш.

Надаваш вой към черното небе -

без слънце, без звезди... безлунно.

Скитник си! С две молещи ръце.

Без пясъка, без мен... е тъмно!

 

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??