yotovava (Валентина Йотова)
2626 22176
1.04.2024 г., 16:20 ч.

Парадокс 

  Поезия » Философска
476 6 10

ПАРАДОКС

 

В бърлогата под старото дърво,

родено в мразовито, сиво утро,

едно вълче дочу предсмъртен вой

и с нос подуши въздуха барутен.

 

Оттекваше в гората стръвен лай

и хрътките, напипали следата,

достигнаха почти самия край,

след който вече свършваше земята.

 

Нататък следват волни небеса,

в които да политнеш като птица.

Ала в живота няма чудеса.

И рухна тежко старата вълчица.

 

Скимтя вълчето няколко утра,

напуснало сиротната бърлога,

в полунесвяст го найдох до плета,

отслабнало от глад и изнемога.

 

И сякаш бе уплашено дете –

затоплих го, нахраних го, прибрах го.

И живна то, и почна да расте,

да тича и да скача из райграса.

 

И винаги вървеше редом с мен.

Ала наум по-често се запитвам –

когато проумее, че е в плен –

ще драсне ли без сбогом към звездите?

 

Усети ли какво е свобода

и как ухаят есенес тревите,

то няма да завърне към града –

далеч от мен навярно ще заскита.

 

Кога за другия ти ставаш вълк?

Отнемеш ли му сетната обител?

Аз знам, пред него че изплащам дълг,

а то си вярва, че съм му спасител.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??