Парадокси на времето

23.10.2008 г., 13:04 ч.

Поезия » Друга

597 0 2

Най-ужасното (обаче
аз не мога да го върна)
е, че те превърнах в статуя,
искайки да те прегърна,
искайки да те обичам,
искайки да бъда твоя,
искайки да бъда всичко,
на което съм способна.
Топлината в мен изгаря,
ала външно вледених те.
Толкова е немислимо!
Толкова е напористо! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Парадокси на времето

Искате да прочетете повече?

Предложения