Паралелна история.
Дойде ми да напиша
нещо тъжно, ей така...
Но просто ей така
не потича и сълза.
Че съжалявам, да напиша...
Какво ще ми даде това?
Да спра да пуша
или да пия?
Добре, ей сега...
А някъде във паралела
бръмчат си паяци.
Под вододела дух зелен
стъпва с нечия крачка.
В контраст на заран свежа,
в изпокъсани кошмари
се гърчат мозъци.
Какво направиха пороците...
дори обичайните?!
И дух и тяло,
в едно,
крещящо мъчно цяло.
Въпросът тук е не защо,
а молба, просто,
за край внезапен.
Мечтата е замряла
в тих ужас.
Сякaш знае как
да бъде толкова умряла,
че да не тормози
във важен час.
Клепачите отварят вече рая,
неосъзнат.
Какво се случва в главата...
От друго място на земята -
вик?
От там, където клепачите отварят
Ад.
13ноември2009
софия
© Братан Всички права запазени