Душата ми скърби, сърцето ми кърви,
ала никой не ме разбира как съм дори,
животът безполезен, от духове обзет,
и в мелодията на съня заспивам превзет!
Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност,
от кошмари болест хванах...
пак онази кървава жена взела е мотика в ръце
и ме буди потен до ушите посред нощ на колене!
Няма ли кой да ме спаси от този ад?
Няма ли кой да ме отърве от лапите на духа ù?
Отивам аз с нож в ръце в кухнята позната и с
въздишка припадам, щом видях нея до мен!