Една бълха с добър отскок
си завоюва пост висок –
в гривата на Царя се завря.
А после тъй се възгордя,
че обяви: И тъй, сестрици,
знайте - вече съм царица!
С Лъва на трона ний седим,
властта по равно си делим.
Споделяме едно легло
и рожба с царско потекло,
на моят Лъвчо ще даря,
наследник аз ще му родя…
И в лъжите си Бълхата,
май повярва тя самата.
И „царицата” лъжлива
изпълзя от тази грива,
на челото на своя „мъж”.
Той махна с лапа изведнъж,
щом Бълхата се показа
и с един замах я смаза.
Като паразити гадни
все посягат алчно гладни
за власт и слава жалки хора.
Без срам се кичат с ореола
на присвоена чужда чест –
от памтивека, та до днес.
© Генка Богданова Всички права запазени