Dark_Island (Таня Георгиева)
389 12255
7.08.2014 г., 18:14 ч.

... парцалче и син косъм от Брадата на Времето... 

  Поезия » Любовна
1465 1 33



... парцалче и син косъм от Брадата на Времето...


Ето ти пръста ми. Виждаш ли, Яго?
Колко е тъничко лятото...
В печка желязна съм. Как да избягам?
Ти все свинари ми пращаш...
 

Мелница каменна шепота стрива.
Нощем сънят върколак е...
Слънчева пита мракът повива.
Лунното биле все чакам...
 

Ето го ключа ти. Има ли капки?
Хайде, режи ми главата...
Вече подскача. Пати ли? Пати.
Връзвай синчец на брадата си...
 

Трите ми рокли? Жар ожари ги...
Бяла и черна. Парцалена.
Времето бърза. Вдигна чеиза си.
В обич-ратай ще се цаня...
 

 

 

© Таня Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Приказно и наистина оригинално!
  • Ти си подарък за поетичния свят, Таня!
    Толкова обичам да се губя в приказките ти.
    Понякога минавам през девет гори и още девет планини за да стигна до теб и нахраня душата си!Сполай ти!
  • За пръв път виждам толкова уникално пресъздаване на образи, приказно някак. Поздрави!
  • Ами,аз така-по човешки,пък ти...ъхъ...
  • Очарован съм! Такава поезия рядко може да се прочете!
  • Където липсвам, по са щастливи... ъхъ...
  • Докосваш и липсваш.По мъжки-много ми харесва! Щастлив съм,че те има!
  • Уникална!!!
  • Стра хот но!!!
    БРАВО ТИ!!!
  • Хареса ми!Поздрав
  • Уникално и неподражаемо пишеш!*
  • Ох, Танче! Разкошна си! Тук идвам винаги с голямо удоволствие.
    Ратайче, а?!(намиг)
  • "Колко е тъничко лятото..."
    Поздравления за умението в областта на тънкостите, за уникалността!
  • Имаш разпознаваем и впечатляващ стил.
  • Таня, Таня! пак ме обездуми!
    Поздравления!
  • Чудесия!
  • На мен ми се привидя Жил дьо Ре-синята брада и други приказни герои,превъплътени в стиха ти.поздрав
  • Оригинален стих!
  • Само ти можеш така!
  • Целият ,,Отело,, през очите ти.
    Добре дошла.
  • Между реалността и приказката
    животът пъстроцветно лъкатуши.
    Поспира се. И да накаже липсите
    през иглени уши ще се промуши...
  • Чо,
    палмите са рехаво-безсенчести,
    дебела сянка моя рай все дири,
    вода не го напива - в менче.
    А изворче в гората.
    И смок край него.
    Да ми свири...

    Благодаря на поспрелите и прочелите.
  • Та, покрай коментара на Людмил за последното стихче, се сетих за една друга ратайска участ. Парадоксално е като сравнение, но трябва все пак да се внимава с избора!:

    "Но край черквата сгушен, ратаят
    трака зъби в скимтене и вой
    точно там, де изписан е раят
    с разни палми и псалми безброй."

    Една нравствена парадигма за добродетел и някаква к'ва да е милост!
  • Един харесал първия куплет, друг последния... аз пък от Е до Я
    Парцалче и косъмче скътвам си в дълбокото и... една върколашка нотичка :*
  • приказна, красива елегия... наистина неподражаема..
    остави ме без думи, Таня... поздрав за теб..
  • Аз пък си харесах последното стихче - "В обич - ратай ще се цаня...".
    По-добре половин сърце, отколкото сушена смокиня. Макар че... И все пак, дано лирическата получи този шанс!
  • първият куплет е убийствен - взе ме от моята си реалност и ме запокити в приказка, която бях забравила...
  • Много ми хареса, а първия куплет препрочитах и препрочитах - съвършен!
  • Поздрави и от мен - идейно, добро изпълнение и емоция.

    Поздравления, Таня!
  • ...Тези твои стихове, дето все се затъкват по гърлото!!
    Сигурно вече съм го казвала - Уникална си, Таничка!!
  • Неподражаемо!
  • Оргинален и интересен стих! Хареса ми! Поздрави и от мен!
  • С уханието на приказка(ухание-любима моя думичка, както твоето "ожари" и тук-таме с персонажи-злодеи със сини бради(ей, тоя Яго нали не е Шекспировият?!), но приказка за възрастни!
    Специфична поетика, без излишна референтност на изказа. Давай следващата приказ(ка)ност!
Предложения
: ??:??