17.07.2007 г., 23:47 ч.

Парченце от мен 

  Поезия » Друга
1594 0 3
Поглеждам във времето - то все не спира,
дните се нижат, отива си моят живот
и всеки ден малко по малко умирам,
безсилна да спра този гибелен ход...
Сама аз вървя, лутам се в тъмното,
студено и пусто е в мойта душа
и чувствам се сякаш прегърнала
цялата мъка на тази земя...
Опитвах да литна безброй много пъти,
да стигна безкрайното синьо небе,
на свобода да пусна духа си безплътен,
но нещо пронизваше мойте криле... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Всички права запазени

Предложения
: ??:??