Паркът, времето и ти

rudin (Иван Христов)
858 1444

17.01.2013 г., 21:34 ч. 2013-01-18T23:52:05+02:00

Поезия » Друга

448 0 3

В парка изгубени, двамата влюбени

хванахме вярна следа.

Хиляди лумени, странно учудени

в мрака струят светлина.

Там, на стадиона, топката гонят

Левски срещу ЦСКА.

Взрив подир гола листи отрони

сънната бяла бреза.

Виж, как фонтана, в струи подхвана

старо, познато хоро.

Чудото стана – ти ми пристана,

пихме от пълно ведро.

Пейката наша, с тебе Наташа,

топлехме тук до зори.

Днеска апаши чанти тарашат

нагло и броят пари.

Пусто е в парка. Нашата мярка

за любовта ни се скри.

Вечер се мярка смугла клошарка,

тъжно стадионът мълчи.

Тя, младостта ни, есен попари,

лягат листа на килим.

Гинеха млади в пътища, гари

тук и в реката ти, Лим.

Паркът Борисов взе да ни писва–

в нощ изнасилени три!

В релсова писта звън на мотриса,

вятърът клони преви.

За свободата, чиста и свята,

с дръзките наши мечти,

с вчерашна дата тегне борбата

с мутри на наште плещи.

Пролет, Наташа, цвят ще разпрашва

и ще жужукат пчели.

Виното в чаша, пейката наша

само на две не дели!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.