Такава лудетина е моят УМ...
Тихо в ъгъла не обича да стои.
Работи безспирно, тихо или с шум
и планове зад гърба ми често крои.
Понякога е възхитителен жребец –
дай му само свобода да бяга.
Галопира, не спира,
препуска напред, а после назад…
Тъй двамина се въртим в луд кръговрат.
Уморен от бясната си скорост накрая
приема юздите доверчиво.
Позволява ми да го прилаская
после отстъпва, макар уклончиво.
В плен на съня даже не почива…
Посещава светове паралелни,
часовника си пренавива
и започва с нови сили безпределни.
Така години вече си живеем.
Търсим се и се намираме,
а после подозрително един в друг се взираме.
Вече не го питам
и не искам да знам...
Какво ще загубя и какво ще създам,
какво ще се роди в новия ден,
зависи ли само от мен?
Уча се да съм Тук и Сега
а той да е моят слуга...
© Zlatka Аndonova Всички права запазени