Отиващото лято е събрало
в себе си сияние лъчисто.
Виси между земята и небето
в пашкул от есенна мъгла -
прозрачна, свежа, чиста.
Сред сивота, напираща
към небосклона,
хладно, слънцето на пръсти
стъпва, едва - едва.
А жълтите, върху дърветата
накацали листа,
готови са - подобно птиците за полет - ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация