Отиващото лято е събрало в себе си сияние лъчисто. Виси между земята и небето в пашкул от есенна мъгла - прозрачна, свежа, чиста. Сред сивота, напираща към небосклона, хладно, слънцето на пръсти стъпва, едва - едва. А жълтите, върху дърветата накацали листа, готови са - подобно птиците за полет - да срещнат отново есента. Във въздуха витае меланхолия - есенна, изпъстрена с тъга. А сивата, ефирната вълна, издигната високо горе, в небосклона, прераства в приливна вълна, заливаща небето сиво - синьо. В зенита слънцето се дави. Показва се унило на повърхността, изскочило като капела жълта на съкрушен и изтощен плувец, навлязал на дълбоко в морето, жадуващ глътка въздух - тон от песен, с която да го сгрее златна есента.
По принцип не обичам есента, защото ...след нея идва зимата и мразя да е студено..Но пък есента има много красиви цветове и багри, които са наслада за окото!А твоите стихове са наслада за душата!Поздравявам те!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.