27.10.2024 г., 17:47 ч.

Пасианс на есенна тъга 

  Поезия
231 5 15

Вятърът търкаля облак

по гърба на есен.

Облакът от вчера не е много весел.

 

Иска някой, тежестта му,

с обич да отнеме.

Хвърли сто мъниста и едно за мене.

 

Две врабчета се боричкат

с пет трохи от спомен.

Сбира се в секунда този свят огромен.

 

Мойто мимолетно лято

отлетя далече.

Тъжно ми е малко, но пък стига вече –

 

хапнах тиква, счупих орех,

слънце си намислих –

загрубяло в залез. Есента ми ти си...

 

... Чувам как се рони облак

и ще го погледам.

Нищо не е вечно, нито е последно.

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички, които прочетоха и харесаха!
  • Мерси, Пепи. Това ли беше, каза баба.
  • Мимолетно живеем... до есента.
    Хубав стих!
  • Благодаря ви, Таня, Люси и Петре!
  • Давам глас за тези прекрасни стихчета. Мдаа '' Нищо не е вечно, нито е последно...''
  • Красив и интересен пасианс!Успех! Емоция и мъдрост в едно!На този конкурс се развихри пъстроцветна буря от чувства,красота и вълшебства. Бяха поднесени чудесни стихове. Ще бъде много трудно да се избере победител.Бих желала да се включат повече хора в гласуването .
  • Глас от мен, Краси!
    Успех!!!
  • Благодаря ви, Петя, Вили и Скити!
  • Е, нали си имаш и щурче в обувката

    Много хубав пасианс, Ина! Успех!
  • "Сбира се в секунда този свят огромен."
    Браво!
  • Страхотен финал. Наредила си го добре.
  • Темата е много хубава. Благодаря на Люси и на Катя, и на Бо, и на Жоро.
  • Поздрави и успех пожелавам.
  • Много хубав есенен пасианс редят думите Ви!
  • Супер е!
Предложения
: ??:??