Пастири сме. На самите себе си.
Водим се на паша
във вълчи бърлоги.
Пасем надежди, а преживяме
разочарования.
Приласкаваме касапите,
а гоним овчарите.
Блеем срещу луната,
разлайваме съмненията си.
Всеки ден се продаваме
на пазар за илюзии.
И чакаме...
Чакаме Истинския Пастир.
© Хари Спасов Всички права запазени
Но не чакам Пастир, а се зъбя.