Паяк се засели
в часовника над моето легло.
Сънят ми потреперва,
виси на паешко влакно.
За времето и паралелното пространство
знам, доколкото сънят ми позволи.
Да съм суеверен не би било нормално,
човъркан от оплитащите змии.
Танцуващото куче
с паст отвъден свят.
Човекът без лице,
от мене неделима част.
Стаите с електрически заряд,
да се разходя там -
е нещо като вечна младост,
летя,
тревожен призрак.
© Братан Всички права запазени