Люска (Люска Петрова)
49 129
21.01.2008 г., 17:31 ч.

Паяк 

  Поезия » Философска
764 0 3
Със паяка говоря,
който чувствата ми
овърза с въжета.
Защо, паяко, лавата
във мен оплете?
Защо искрящите гейзери скри?
От злост и от интриги
не се ли умори?
Защо не разрешаваш
смело да разрежа
студената и лепкава
унизително-противна мрежа?
Защо горещите потоци
да не полудеят някъде навън?

Звънят житейските уроци.
Какъв е този странен звън?
Внезапно блясва истина в съня -
ти, паяко,
омразен и безумно упорит,
не носиш
всъщност никаква вина.
Напротив -
ти
      си
            моят
                         щит.

© Люска Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??