Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
22.04.2015 г., 18:28 ч.

Пазачът на Земята 

  Поезия » Друга
571 0 6

Пазачът на Земята

 

Пазачът бди. И броди по Земята.
Той няма дом – скиталческа съдба.
Над всяка бездна, мостове съгражда.
Тежи умората, приведен е гърба.


Върви без път, но пътища проправя,
говори си с гората и с дъжда.
А корените мъртви преболява,
превръщайки смъртта им във цветя.

 

Пазачът бди. В Земята се заслушва.
Тупти отвътре нейното сърце.
Пулсира в изначален влюбен устрем,
под марша на човешките нозе.

 

Боли я много. Хората са слепи,
не пазят своя поднебесен дом.
(Нима от пепел се възражда Вечност?)
Пазачът бди за всеки земен стон.

 

И идва във съня ни, и ни буди.
Обича силно майката Земя.
Погубим ли я, губи смисъл утре.
Пазачът бди. Чуй своята душа!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??