2.01.2020 г., 0:18 ч.

Пазител на Троя 

  Поезия » Друга
393 2 2

Говорѝ ми така, говорѝ!
Оставѝ слепотата без дреха
и за моите мъжки очи
разберѝ, че желаят утеха.

Без задръжки в дома ми ела.
Съблечѝ измореното тяло.
Ти нима си самотна жена?
Дай ръка. Да се слеем изцяло.

Подарѝ ми милувка една –
на ръба на скалата отвесна.
След това ще летя, ще звуча
като песен, изпята чудесно!

Целунѝ ме в нощта, целунѝ!
През деня забравѝ, че си моя!
За сърцето, което мълчи –
съм звезда и пазител на Троя...

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??