Пчелите ми изтриват името, между сън и кошмари.
Не ще проходят фрезиите, така явно е малодушието на облаци.
Очаквам присъдата на лятото, в синьо утро и Божи завети.
И ангели пият вода, от кладенец на желания, че
морското конче е вълна на изпити спомени.
Тъмнина в тъмнина, отпива захар от светлици.
Луната е пълна тъга, проблясък в клоните на юни.
Дъжд с обла уста, сладолед в разгорещените клони.
Амнистия на липа и стъпки на габър, подобно
на крадци без лица.
Ще почукат по твоята съвест.
Отвори им сега, че късното е за никъде и някъде. ...