Алфард (Алфард)
11 16
4.07.2024 г., 17:14 ч.

Печал 

  Поезия » Друга
197 0 4

О, печал!
Твоите кокалести ръце
впиват се без жал
право в моето сърце.
И бездната черна
поглъща ме цял.
        (И мен, и моята печал)
Упование ще намеря
в собствената си скръб
и моята модра истерия
еликсир ще бъде за моята плът.
Лежа безжизнен,
с извора съм се слял.
        (И мен, и моята печал)
Но какво са мъка или две
за това младо, сантиментално сърце?
Растение на скръбта
в мен спуска корени
като от метал.
        (И мен, и моята печал)
Ще седя безжизнен
и ще гледам небето модро,
слънцето златно
ще грее ме бодро.
Но аз съм клетник,
невъзможното желал.
Винаги ще съм пленник —
и аз, и моята печал!

© Алфард Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??