/Две изгарящи свещи/
Не лекувай раните от сърцето ми!
Остави ги! Нека болят и кървят!
Нека напомнят, че тук – в ръцете си
горящи, скрих щастието... любовта!
Целувай ме с устните си жарещи!
Със своите огнени ще те поглъщам!
Ще се топим в прегръдки галещи!
Докрай с любов ще се прегръщаме!
Ще сведем глави и преплетем коси.
Телата ще завихрим в танц искрящ.
Душа в душа – нагоре дим ще полети.
Ще капе мълчаливо земния ни плащ.
Кръвта, която раните гнойни изливат,
грях тежък ще е върху глухата съвест
на тези, които силите ни бавно изпиват...
От Бога справедливо наказани ще бъдат...
Когато станем две купчинки восъчни
и с вик се докоснат горещите сърца,
ехото от думите, любовта ни носещи,
печат ще е в последната изстинала сълза...
08 07 2019
© Надежда Борисова Всички права запазени