/в памет на Калина Ковачева/
Клюмва, съсухря се в безотрадно униние
отмалялото село излющено,
приласкавало някога в скута си
моето детство бъбриво,
дяволито, със свитата му плюшена.
Примижали къщурки затъват
в безлюдие, в бурени, в спомени,
зад дувари порутени, подобни
на челюсти с кътници оронени.
В безмълвието на прозорците,
в ръждата на катинарите, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация