ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким
и още три – над моя стар балкон – отвориха прозорците широко,
и аз – красив като Ален Делон, им казах да, пипер ще има, споко! –
а той – пиперът, страшен на размер, се гърчеше прощално на оджака,
и – уж съседът беше ми авер, прибра си го в котлето с похлупака,
и – ни пипер мирисал, нито ял, аз дишах със душица благодарна.
Бе кротка вечер в гръцкия квартал на моята любима стара Варна.
© Валери Станков Всички права запазени
Няма такава поезия!