Печката на моята душа

13.05.2009 г., 1:40 ч.

Поезия » Любовна

442 0 2

"Печката на моята душа"

Угасна и последната треска
в печката на моята душа.
Настъпи кристализираща студенина,
държаща за ръка
остра, непрогледна мрежа тъмнина.
До преди малко гледах милувките на огнени цветя
и се опитвах да прозра през техните очи света...
Какво повече, освен игра,
можеше да е за тях света?
Кратка бална забава,
след която единствено прах от пепел остава!
Пепел и разяждаща, пареща болка от спомени,
в пясъка на нищото окъпани...
Затворих клепачи бавно, без преструвки,
и кратък дъжд опари пепелта с мокри милувки.
Отворих очи...
Погледнах към печката.
Същата квадратна стая, пълна с нещо.
Но този път там не бе горещо,
а тъмно, зловещо...
С неимоверни сили повдигнах високо глава
и изтръсках гордо пепелта...
Пепелта от печката на моята душа.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Monny (Симона Гълъбова)

2009-05-25T17:28:32+03:00

Благодаря ви от сърце! Радвам се,че съм въздействала по някакъв начин.
Rimoza (Кръстина Тодорова)

2009-05-25T14:16:19+03:00

Съвършен стих, много силен и докосващ сърцето!
Възхитена съм от оригиналните метафори!
Поздрави за талантливата поетеса! (6)
БЪДИ!