4.03.2016 г., 19:21 ч.

Пеещи думи (...след стогодишна тишина) 

  Поезия » Друга
1833 2 29
Онемяха ми думите всички...
много тъжни, самотни и тихи.
Разпилени на букви и срички,
те в сърдечната стая се скриха.
Като малки ранени мишлета
свити в своя дом дълго живяха.
Ала някой повдигна резето
и светулки разпръсна из мрака.
Сивотата до бяло разнищи
и тъгата до грамче обрули.
Топъл полъх, невидимо-скришен,
им донесе от жаркия юли. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Всички права запазени

Предложения
: ??:??