Пристъпвам пак. Бръсначът с остър ръб,
наточили сте, сякаш за курбана.
Две сиви сенки, без лице и гръб,
се хилят безогледно от калкана.
След хиляди раздели ги презрях,
несбъднати любови, разпилени.
Захвърлен, като стара дрипа страх,
c бръснач сече безкръвните си вени.
В стените ви главата си троших,
ками, кинжали вадих - от сърцето
От гняв и болка, в стиховете вих,
но винаги - с усмивка на лицето. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация