Пейо Яворов

С дружина хайдушка верна, с пушка в ръка,

в гора закрилница пишеше своите слова.

Ти водеше със свойте другари борба,

една борба в полза роду и България.

С враг врагуваше, с другар другарува,

в една ръка държеше пушка, в другата перо.

Сега с гордост твоето име се споменува,

а братята ти българите пак са в тегло.

Ти пишеше за любимата си своите слова,

думи от душа, твоите слова за любовта.

Те идваха направо от юнашкото ти сърце,

посветени на любимата с душата на дете.

Ти не загина от куршум, а от любовна стрела,

загина твоята  любима Лора, тя не го  разбра.

Без нея животът ти бе само болка и тъга,

отиде при нея и ни остави свойте слова.