Седях безмълвен върху камъка на възрастта

и с наслада гледах как потъват

гондолите на моите желания...

Във залива на мъдростта остават да стърчат

призрачните мачти с натъжени знамена

на вече изпокъсаните идеали.

Отдавна зад гърба оставих суетата на града.

По булеварда на Надеждата изтрополиха

бежанците на ранените илюзии...

Като пясъчник на слънце -

от солта на мислите прояден -

се руша,

загледан в залеза на есента,

погребвам непокълналите чувства.