Дърветата покрити с топъл сняг
и на живот започват да ухаят.
Щъркели пристигнали, кръжат.
В зелено вече се мечтае.
В хладилници завира се студът.
Блести реката от лъчи огряна.
Вятърът с Луната пък звездят,
превръщат небосвода във поляна.
Денят разтяга свойта светлина.
Земята в цветове се преоблича.
Поправят птици старите гнезда.
Събужда се копнежът за обичане.
Само остри, каменисти върхове,
като кокичета изправени белеят
и махат към щастливото море,
което се разпенва да живее.
Вълшебник сякаш стори чудеса.
Вибрира въздухът с надежда.
Усмихната и нежна Пролетта,
мечтите преподрежда.
© Валентин Йорданов Всички права запазени