1.08.2015 г., 19:57 ч.

Пейзаж със светулки 

  Поезия » Пейзажна
290 0 2

Хем винаги гледам в небето,

но дъно до днес не видях.

Но аз си развивам кълбето

и както преди го твърдях,

 

със прежда простора ще вържа

да стане той мое небе.

А всички звезди ще отвържа

да паднат на земно  кубе.

 

Да бъдат светулчици нежни-

да мигат в надземен етаж

И в нощите земнокопнежни

да бъдат те траен пейзаж.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почувствах се уютно сред нежната красота на стиха. Прекрасен е!
  • По детски чисто и копнежно, но не и по детски написано!
    Хубаво е Никола. Продължавай да мечтаеш в стихове!

    Весели празници!
Предложения
: ??:??