И пустинята някога е била океан,
а плажовете – равни поля,
огромният остров – малък вулкан,
дъждовната капка... човешка сълза...
Всичко се мени, дори звездите,
изчерпват се и се превръщат в прах.
А Времето, за да си запълва дните,
изгражда нови светове от тях...
Защо тогава смятаме, че ще бъдем вечни?
Дори и Вечността безсмъртна май, че не е...
И смятам, че с претенциите ни смешни
дори и Времето, нечуло ги... се смее... ...