29.08.2015 г., 19:23 ч.

Пенсионерски години № 2 

  Поезия » Философска
354 0 0
Пенсионерски години № 2
След обеда... И обедния сън,
във парка съм, да се разтъпча,
в природата стоя навън,
да крепна силите си, мъча!
А Лятото цъфти сега край мен!
То милото си е в разгара.
Възторга му е с мене споделен,
И двамата сме в надпревара!
Небето синьо е като кристал,
но има облачета пощурел
и слънчевия диск почти е спрял ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??