Пенсионерски години № 2

След обеда... И обедния сън,

във парка съм,  да се разтъпча,

в природата стоя навън,

да крепна силите си, мъча!

А Лятото цъфти сега край мен!

То милото си е в разгара.

Възторга му е с мене споделен,

И двамата сме в надпревара!

Небето синьо  е като кристал,

но има облачета пощурел

и слънчевия диск почти е спрял

и с галени лъчи ме цели!

Доволен съм. И съм поел...

И лятото сега е мое!

С природата и  аз ръце съм сплел,

и вече си ценя престоя!

Не се вълнувам аз от възрастта!

С орлите няма да остана!

Аз дълго се прегръщам със Света,

затуй и почести му давам!

26.08.2015г. Пловдив