22.07.2023 г., 20:39 ч.

Пепел в очи 

  Поезия » Философска
5.0 / 7
347 3 2
Пътнико, друмнико спри, почини! Тегне умора полека.
Носиш в торбицата хляб и вини, дълга е тази пътека,
нямаш ни дом, ни жена, ни другар. Съдник си сам и джелат,
пътят ти колкото тебе е стар, с теб самодивите спят.
Шепа солчица - от сълзи горчи, хлябът - корица баята.
Милост човешка ли? Пепел в очи... Скиташ се сам по земята...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
  • Блъсканица. Шум. Патаклама. Всеки гледа някой да предвари. На сергия – в облак от тъма – дяволът про...
  • Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
  • Няма го. Няма го вече сърцето ми. Бомба разкъса го зверски. С болка отломки-гротески пръсна във възд...

Още произведения »