Днес ми е прозирно,
пеперудена съм цялата,
лунен блясък от очите ми струи,
влюбените струни
на класически китари ме пренасят
на светлинни разстояния...
Венец от страстни макове заплитат
на цигулкова изгора в дългите коси.
А тя, изгубила се с времето
в очите на любим поет,
мелодия ми пее,
за тъй свиден на сърцето ù
недокоснат силует.
По ръцете ù с къна са изтъкани
притчи, разказващи тъга, копнеж...
И литва като кърпа на жътварка
в океана от простори
след нея малкото ми
лястовиче сърчице.
Някак ми е тихо -
но не самотно,
въпреки нейната тъга,
нали днес ми е прозирно,
пеперудено... Цялата съм
просто свобода.
http://www.youtube.com/watch?v=TA0q-lzBW28&feature=related