6.02.2010 г., 20:45 ч.

Пеперудена душа 

  Поезия » Друга
2334 0 12

Шепот на тишина...
Моята пеперудена душа трепна,
опита се да разпери крила,
но от шепота ù залепнаха.
Прашецът пъстър се разпръсна в нощта,
като звездна дъга блесна..
Останах бледа... и не можех да летя,
и тишината вече не шепне.
Търкулна се една цветна сълза -
изми душата ми пеперудена.
Проплакала беше нощната дъга
и оцвети крилата ми в изумрудено.

© Паула Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Една приятелка ме изпрати тук. Имало за какво. Харесах!
  • Ех, как ме радвате.. не хващайте само пеперудата, че нали знаете тя вече не може да лети след това!
  • Пеперудите летят към светлината и пъсрички на тях са и крилата .Бъди с душа ти цветна като крила на пеперуда ,лети свободна, лудааааааа
  • Пеперудена душа си...от най-нежните!
    Чудесен стих, Поли!
    Привет!
  • Любимият ми цвят!
  • Изумрудче си!
  • Пеперудена душа!!! Дано изумруденото да ти отива на очите!
    Стихът ти е по-нежен от пеперуда!!! Приятно летене!
  • Пеперудени поздрави!
    _________________________________

    Прочее, ако посетиш моята страничка, ще видиш разказа
    "Пеперуденото ято". Ще се радвам ако го прочетеш...
  • Поздрави в изумрудено!
  • Благодаря Весела, Селвер, Веселка и Ивон!
    Стана още по пъстра с вас душата ми!
  • Обичам да те чета...
    Поздрав от мен:

    http://www.youtube.com/user/LonelyMoonRise#p/u/111/7VVU2nNA_-M
  • Изумрудена тъга... Разпери крилата си!
    Поздрави!
Предложения
: ??:??