Красива, нощна пеперуда,
разперила воалени крила,
изгоря в светлината на свещта.
А бе красива, нежна и сама...
Светлината викна душата,
а пламъка изгоря крилата.
Пеперудена е душата -
пеперудена е съдбата.
Топли пеперудени очи,
плачат с перлени сълзи.
Нежна пеперудена душа,
умира бавно в нощта.
Забрави светлината на деня,
потопи се в ада на свеща.
Отлетя. Не се сбогува тя.
Не разбра колко е голям света.
© Диди Ф Всички права запазени