Обгръщат нежно сетивата пеперудени воали
и в лунна нощ събуждат във сърцето
пориви заспали...
Усещам себе си и теб на този миг в безкрая...
отключваш със ключе вълшебно в мене
портите към рая...
Докосваш с устни меки тънките ми струни
и раждаш огън от любов и страст отново
помежду ни...
Във този жертвен огън с теб докрай ще изгорим,
а сетне, във екстаз неземен преродени,
с пеперудени крила
ще отлетим...
© Даниела Ганчева Всички права запазени